Всеки месец трябва да купуваме различни дребни части за домашно майсторене. От магазините за обущарски принадлежности купуваме двустранни кухи нитове. Ако някоя сутрин се окаже, че напр. се е скъсал ремъкът на ученическата чанта, в лявата прег-радка на долното чекмедже ще потърсим кутийката от крем, в която съхраняваме нитовете. Поправката на чантата може да бъде извършена за няколко секунди. Трябва да се подчертае, че практицизмът на всеки майстор-любител се базира главно на добрата организация на работата. Не само инструменти, не само материали, но също и добрата ориентация, кое и къде съхраняваме е в този случай от огромно значение.

Наличието на различни материали може да ни вдъхно-вява да измисляме редица практически решения. Ето например имаме в къщи стари велосипедни спици. Това е великолепен стоманен тел, от който можем да направим удобни кукички за гипсиране в стена. От магазина за резервни части за велосипеди ще си купим 10—15 такива спици с нипели. От спиците можем да изработваме различни оси за играчки, кукички, закачалки, обтегачи и други дребни части на механизми и играчки. Достатъчно е по-внимателно дз разгледаме някоя проста част, за да измислим още един начин за нейното използуване. Ето например стари тръбички от изразходвани флумастри. Такива пластмасови тръбички много подходящи за изработване на различни изолатори в електрическата инсталация на велосипеда, за удължители на банан-щекери, за части на иг-рачки или дори за елхови украшения.

Когато изхвърляме стара изхабена плоска батерия, изрязваме грижливо контактните месингови пластинки на батерия та. По такъв начин се снабдя-ваме с чудесна ламаринка за различни електрически контакти, контактни пружинки и др. От такива пластинки авторът даже е изработил много ефикасно действуващи автоматични контакти в касетофон.

Пластмасовата капачка от шишенце за лак за нокти може да послужи за връзване в края иа въженце за дърпане на щори или на завеси за прозорци. Капачките могат да се използуват и като малки съдинки за разбъркване на лепило или емайллак.

Ако е изгоряла фасунгата на крушката, тя трябва да се изхвърли. Но преди това ще отвием всички винтчета, които не са изхабени и могат да ни послужат за поправка на някоя играчка.

Пластмасови парчета от счупени домакински съдове, полиетиленово фолио от торбички, касети от филмова лента, дръжка от стара четка за зъби и хиляди,други, на вид ненужни д реболии, са истинско съкровище за всеки майстор-любител.

Събирането на всички тези материали трябва обаче да бъде осмислено и да става при спазване на определен ред. Преди всичко материалите не бива да се съхраняват в една обща кутия или чекмедже. Те трябва да се сортират и разпределят по вида на материала и по предназначение.

Така например болтове, винтове, гвоздейчета, гайки, нитове и кукички можем да съхраняваме в малки кутийки с преградки. Най-практични са кутийки с прозрачни капаци и голям брой преградки. Такива кутийки могат да се купят от магазините за рибарски принадлежности.

Много практични са всички прозрачни кутии и съдове. Дребни електротехнически части можем напp. да съхраняваме в стъклени буркани от детски пюрета със завъртащи се капачки. За подреждане на бурканите можем дя използуваме рафт, монтиран високо на стената в мазето. От долната страна на рафта закрепваме с винтове металните капачки на стъклените буркани. За да вземем буркана, е достатъчно да го отвием от неподвижната капачка.

Някои материали трябва да се съхраняват в определено положение. Шперплат, плочи от дървесни влакна и тънки дъски трябва да се подреждат в хоризонтално положение и евентуално да се затиснат с по-тежък предмет. Тези материали съсъхват и ако са небрежно опрени в стената, могат да се изметнат.

Летвички за изработване на модели съхраняваме във висящо положени, здраво завързани с канап.

Основен уред в комплекта електромеханични инструменти за майстори-любители на ремонтирането е ръчната електрическа бормашина (фиг. 402). 

null

Двигателят на тази бормашина служи за задвижване на повече от десет различни наставки, чиито функции ще бъдат описани по-долу. В зависимост от финансовите възможности освен самата бормашина можем да закупим само някои наставки и по-нататък постепенно да ги окомплектоваме според възникналите нужди при един вътрешен ремонт. Всички наставки на фирмата „Целма” и наставки на фирмата „ Бош” могат да работят с бормашината, показана на фиг. 402.

При вътрешни ремонти освен за поставяне на свредла патронникът 1 може да се използува за закрепване на диск за полиране, на кръгъл обработван предмет и др.

След като майсторът, който ремонтира отвие и свали патронникът 1, на цилиндричната част 2 може да се постави и закрепи произволна наставка.

Лостът-превключвател 3 служи за включване на I или II скорост в скоростната кутия на бормашината. Ако майстора, който ще извършва вътрепния ремонт, свали капака 4, можем да проверим и евентуално да почистим колектора и четките на двигателя на бормашината, Бутонът 5 служи “за застопоряване на натиснатия преди това главен ключ 6- Двужилният шнур 7 свързва бормашината с мрежовия щепсел 5. Поради това, че в бормашината е предвидена двойна изолация на електрическите части, същата може да бъде включена в обикновен мрежов контакт без предпазни контакти. Бормашината се захранва с напрежение 220V и има мощност 350W.

null

При обратно монтиране на бормашината всички винтове завиваме само до момента, докато усетим, че започват да се съпротивляват (това са самонарязващн се винтове и всякаква употреба на сила може да доведе до скъсване на резбата в отвора). При вътрешен ремонт от непрофесионалист, внимавайте за безопаснотта си при процеса на ремнтиране и всякакви ремонтни дейности.

За по-голяма прегледност на фиг. 403 не са показани междинните зъбни колела в скоростната кутия. Действието на скоростната кутия пояснява схемата, поместена на фиг. 404. На вала на двигателя е поставено малко зъбно колело 2, което постоянно се зацепва с голямо зъбно колело 3. Благодарение на това преводно отношение междинният вал 4 се върти значително по-бавно, но с по-голям въртящ момент.

null

Нека майсторът, който ремонтира да запомни: когато срещаме голямо съпротивление, материалът е твърд, а свределът има голям диаметър — включваме I скорост. При по-малко съпротивление свределът може да се върти с по-висок обороти — тогава ремонтиращият включва II скорост.

Ремонтиращият майстор избягва грешки при някои монтажни ремнтни работи, напр. при смяна на ключа или на кондензатора, можем да си по-служим с електрическата схема на бормашината, която е показана на фиг. 405. Описанието на отделните части е поместено в текста под фигурата.

Необходимо и полезно допълнение към ръчната бормашина е ударната наставка за пробиване на отвори в бетон (фиг. 40а) и наставката — палцов трион (фиг. 406). Палцовият трион е със сменяема режеща част и може да се използува за изрязване на дъски, шперплат, пластмаса и метали.

null

Ако майсторът, занимаващ се с вътрешни ремонти, системно попълвакомплекта от инструменти, задвижвани с електрическа бормашина, ръчният труд при домашното майсторене постепенно ще се превръща в механизиран труд.

Дисковият трион при ремонтиране (циркуляр) — фиг. 407а, служи за рязане на дървен материал, за изрязване на шлицове, за срязване на летви под определен ъгъл и др.

Вибрационната наставка (фиг. 407 6) служи за шлифоване на дървени повърхности.

Дисковият шмиргел (фиг. 407в) служи за заточване на инструменти и за шлифоване на метални части.

Челният шмиргел (фиг. 407г) е предназначен за заточване на свредели за метал.

Настолният статив (фиг. 407 б) позволява бормашината да се постави в хоризонтално положение, напр. при обработка на дребни предмети.

Ръчното ренде при вътрешни ремонти(фиг. 407е) служи за рендосване, изглаждане и фрезоване на Дървени материали.

null

Ръчната електрическа бормашинапри вътрешен ремонт може да се използува и за задвижване на малък струг. Специалният хоризонтален държател-легло (фиг. 408 б) позволява да се струговат от дърво различни прътове, стълбчета и други кръгли форми, когато ремонтираме.

null

null

Обърнете внимание на една извънредно важна подробност: прекъсваните линии на ромбовете 3 трябва обезателно да се кръстосват в точките, през които преминават вертикалните линии 2. Правилното начертаване на мрежата от ромбовете 3 ще стане по-лесно, ако предварително си начертаем допълнителни спомагателни хоризонтални линии 4.

Опъваме кадастрона върху голяма маса и с помощта на линийка и малко ножче правим леки нарези по всички линии на мрежата 3. Преди да преминем към прегъване на

кадастрона, с мека гума изтриваме всички линии, начертани с молива. След това пак с помощта на линийка нагьваме кадастрона по дължиината на всички линии на мрежата 3. Същевременно с това правим успоредни прегъвки по всички вертикални линии 2. Прегънатите ръбове притискаме с гладилка или с нокът.

След като старателно нагънем всички ръбове, целия кадастрон огъваме във формата на олук или голяма чаша. След като си направим мостра, лесно можем да изчислим колко голям трябва да бъде листът кадастрон, за да получим абажур с желана големина.

След като придобием известен практически опит, можем да начертаем и да нагънем неправилна мрежа от ромбове. След прегъване на всички ръбове ще получим оригинален конусовиден абажур.

 Готовият абажур може да се укрепи чрез напръскване с разреден безцветен лак. (За целта са подходящи безцветни лакове в аерозолна опаковка.) Мални лампиони от кадастрон могат да се закрепят чрез напръскване с лак за коса.

При боядисването не бива да се полага прекомерно дебел лаков слой, защото това може да причини изкривяване на кадастрона.

В този случай не можем сами да отстраним повредата и трябва да се обърнем към съответната сервизна база. Желателно е хладилникът по възможност по-малко да се превозва, а когато е наложителен транспорт или пренасяне на хладилника, той винаги трябва да бъде във вертикално положение. Евентуални дребни неизправности на хладилника могат да бъдат отстранени от техник непосредствено в дома на собственика на хладилника.

На фиг. 55 е показана схема па хладилен агрегат на компресорен хладилник. Под задната страна на хладилника е вграден електродвигател 10, който задвижва компресора. Електродвигателят 10 заедно с компресора са окачени на две цилиндрични пружини и са монтирани в общ кожух 9 на агрегата. Кожухът, който е изработен от горещо щампована стомана, е затворен и заварен, така че на практика няма достъп до двигателя или компресора. Впрочем тези части не се нуждаят от никакво поддържане, тъй като това са части, които се самосмазват в процеса на работа. Периодично можем да проверяваме дали не са разхлабени винтовете 5 и 8, които закрепват агрегата към хладилния шкаф. Върху закрепващите винтове са поставени гумени втулки за амортизация на вибрации

Изпарителят 1 представлява система от тръби, щамповани в алуминиевите стени на нискотемпературпото отделение па хладилника. При обезскрежаване на изпарителя в никой случай не бива ледените натрупвания да се отстраняват с помощта на остри инструменти. Дори и най-малкото механично повреждане на която и да е тръба води до повреждане на хладилния агрегат.

Не е показано още едно автоматично устройство в хладилника — термостатът. Това е механизъм, който автоматично включва или изключва електродвигателя съобразно температурата на стената на изпарителя. Датчикът на термостата еразположен под нискотемпературното отделение (изпарителя), а самият термостат — под регулиращото устройство.

Албум за снимки
Снимките се съхраня ват най-добре в албум, изработен от картон. Изработваието на албума не е трудно. Корицата и вътрешните листа се правят поотделно. Размерите на албума избираме според формата на снимките, които ще съхраняваме в него. Подвързията на албума се състои от пет елемента, които с остро ножче изрязваме от дебел картон. Частта 1 представлява горна корица, ивиците 2, 3 и 4 образуват гърба (ивицата 3 има широчина, равна на дебелината на гърба на албума). Долната корица 5 има същите размери, както горната корица 1.
Ивиците 2 и 4 имат широчина около 22 mm, докато ивицата 3 трябва да бъде с около 5 mm по-широка от дебелината иа наредените вътрешни листа на албума.
Изрязаните от картон елементи на подвързията залепваме върху правоъгълно парче платно 6. За целта можем да използуваме пъстро лене- ио платно. За залепване на платното използуваме обикновено бяло канцеларско лепило. С лепилото намазваме кар-тона, а не платното. Ако облепваме картона с хартия, постъпваме обратно, т. е. с лепилото намазваме хартията, а не картона. След залепването трябва да затиснем напр. с книги цялата повърхност на подвързията и да изчакаме няколко часа, докато изсъхне ле-пилото. ВНИМАНИЕ: Между отделните елементи на под-в.ързията трябва да оставим промеждутъци 7 с широчина около 7 mm (фнг. 374а).
След като изсъхне лепилото, изрязваме излишното платно по ръба 6а. Всички ръбове на платното намазваме с лепило и заекваме върху картона.
Когато картонът е облепен с платно само от едната страна, има опасност да се изкривява при всяко изменение на влажността на въздуха. За да избегнем това, готовата (и изсушена!) подвързия облепваме също от вътрешната страна с едноцветна тъкан. Повърхността на вътрешната тъкан трябва да бъде съответно по-малка с по 8 mm от всяка страна от очертанието на готовата подвързия. С тръбен пробой изрязваме по два отвора в ивиците 2 и 4 за промушване на шнура, който свързва листата и гърба на албума.
Вътрешните листове на албума изрязваме от тънък картон, най-добре в тъмен цвят, Когато албумът е предназначен за събиране на цветни изгледи, вътрешните листове могат да бъдат от кадастрон. Листовете трябвя да бъдат по-малкн от формата на подвързията с по 4 mm от всяка страна. Листовете трябва лесно да се обръщат при разглеждане на албума. За тази цел върху всеки лист трябва да направим по три успоредни улея 8а. Улеите се правят с книговезка гладилка или линийка 9, като. картоненият лист се поставя върху „каналче”, изрязано в дебел картон 10.
В частта 11 на албума, която е обхваната от гърба на подвързията, между отделните картонени листове поставяме допълнително по една картонена ивица. По този начин се удебелява гърбът с оглед да не се издуят кориците, след като се залепят снимките в албума. Във всички листове и в допълнителните картонени, ивици изрязваме по два отвора за промушване на декоративния шнур.

Като се има предвид че цените на услугите са доста високи и често не се изпълняват в необходимия срок, може да се окаже, че разходите, свързани с покупка на необходимите инструменти, много бързо ще се изплатят. Ето например, за да си купим ключ и няколко уплътнителя за ре монт на кран за вода, реябва да похарчим няколко лева Когато не разполагаме с такъв инструмент, трябва да повикаме водопроводчик в къщи н тогава може да се окаже, че само за една услуга трябва да платим не по-малко от колкото ако бихме си купили инструмент, който да ни служи дълги години.
Необходимо е системно и ме ленасочено да попълваме нашия комплект от инструменти така, както системно се купуват мебелите в къщи или облеклото за семейството.
Не е разумно да се купуват комплекти от инструменти от типа „Малък майстор”. Такива инструменти са лошокачествени и негодни дори и за децата. Най-практично е инструментите да се купуват поотделно, докато постепенно се оформи целият комплект не обходим на домашния майстор Необходимият брой и тип на инструментите трябва да бъде съобразен с характера на дома, с навиците на неговите обитатели и с техническото обзавеждане на жилището. В един дом най-необходими се оказват тапицерските инструменти (с оглед на стила на използуваните мебели), в друг — инструментите за ремонт и поддържане на местна инсталация за парно отопление, в трети — инструментите за поддържане на битови електротехнически уреди.
Някои типове инструменти трябва да се закупят по няколко броя с различни големини. Отвертките се използуват за различни цели и различни предмети. Например главите на болтове или винтове в някои електрически уреди (миксер, магнитофон и др.) имат кръстосан шлиц. В този случай може да се използува единствено кръстата отвертка, т. нар. звезда.
За отваряне на крилата иа слепени прозорци е необходима широка отвертка. Обърнете внимание на дръжката на отвертката. Тя е много дебела, което значително улеснява отвиване на ръждясали или залепнали от боя болтове и винтове.
За шевна машина, велосипед, и др. използуваме дълга отвертка. Най-добре е това да е отвертка, на която стоманеното тяло завършва на края на дръжката. Такава отвертка може леко да се почуква, напр, при изстъргване на боя от шлица в главата на болта.

Радиолюбителите използуват още един вид отвертка — отвертка с тънко и дълго изолирано метално тяло, което предпазва от токови удари.
За обслужване и поддържане на битови електротехнически уреди са необходими различни видове малки отвертки. Не е необходимо те да бъдат изолирани, защото уредите никога не се поправят под напрежение.

Какви цветеове да изберете при ремонт на дума Ви? Тази статия ще Ви бъде полезна.
Таванът като горна граница на помещението при нормална височина на стаята небива да ни потиска. Светлите тонове със сини нюанси повдигат оптически тавана, докато по-тъмните, с червеникави нюанси правят помещението илюзорно по-ниско. При ремонтиране на ниски помещения жлебовете боядисваме или облепваме с тапети в цвета на стената. Така помещението изглежда по-високо. При ремонт на високи помещения жлебът се боядисва в цвета на тавана. По този начин помещението изглежда по-ниско.
Стените се възприемат като цяло от перваза на пода до тавана. Ако е необходим траен цокъл, боядисваме го в цвета на горната част на стената.
Според функцията на помещението и основния тон избираме и цвета на стените, когато извършваме ремонт. Сините, синьо- зелените и зелените тонове оптически разширяват помещението, а оранжевото, червеното и червено-виолетовото го стесняват. Видът на дървото, от което са направени мебелите, също трябва да се вземе пред вид при оцветяването. Светлото дърво като бреза, ясен или явор, изглежда добре на светлозелен, син или синьозелен фон. При това цветът на стената може да бъде по-тъмен, ако искаме някои от мебелите особено да се открояват. Дъбът, махагонът, орехът като средно светли до тъмни са ефектни на фона на контрастните им цветове и по-малко се открояват на фона на светли, близки до тях тонове.
Готовите бои, които можем да намерим в магазина, съответствуват на тези тонове. Всички те са от групата на пастелните бои, т.е. съдържат до голяма степен бяло.
Подът трябва да е устойчив и солиден. В случая подходящи са цветовете с примеси на черно като маслиненокафяво или зелено, червенокафяво, тъмносиво. При избора на цвета трябва да се имат пред вид цветът и десенът на килима, пътечките и др. Когато се ремонтира също и декоративните тъкани, картини и украшения трябва да се подберат според общото настроение в помещението.
С подпорите, гредите, нишите на прозорците и други елементи в мансардните жилища също трябва да се съобразяваме. В този случай се придържаме към правилото да не подчертаваме нищо, което дразни окото. Пространствено начупени малки стаи в никакъв случай не бива да се начупват и в цветово отношение. Аков помещението има щукату ра, необходимо е да я вземем под вниамание при оцветяването Можем да я боядисаме в цвета на материала, от който е направена (бяло), и да нанасяме останалите цветове съобразно с нея. При вратите избягваме по принцип силните контрасти. Най-подходящите цветове са бяло, светлосиво или слабо наситена слонова кост. Ако една врата съединява две помещения, можем да я откроим с подходящ цвят или само част от нея, напр. таблата. Прозорците се боядисват обикновено в бяло. Северни прозорци или прозорци в потъмни помещения съдават по-приятна обстановка, когато са боядисани в по-светли тонове.

Преддверие й стълбище
Преминавайки по стълбите, погледът ни се насочва за кратко време винаги към една определена плоскост. Ето защо смяната на цветовете от преддверието към стълбището ще бъде особено приятна за окото. Можем да използуваме наситени, но светли тонове по наш вкус. Долната част на стълбата боядисваме в много светъл тон. Но затова пък стъпалата трябва да ги чувствуваме устойчиви и да се открояват добре. Хубаво е при тъмни стълбища хоризонталната и вертикалната част на стъпалата да са в различни цветове. Тук можем да си послужим със светлинния контраст и да боядисаме вертикалната част в цвета на хоризонталната, но да прибавим и малко бяла боя. Винаги трябва да действаме внимателно, защото един ремонт, може да нанесе освен подобрения и щети. А с това необходимост и за нови вътрешни ремонти.

За перилата избираме топли тонове, които да създават чувство на здравина и сигурност — например червено, кафяво и маслиненозелено.

Коридор
От коридора посетителят добива първото впечатление за битовата ни култура. Ако използуваме като основни цветове тонове с жълти и оранжеви нюанси, можем да го оформим така, че от него да лъха приветлива, приятна и ведра атмосфера. За тавана са подходящи по-силни зелени тонове. Вратите, ако не са много, може да бъдат боядисани в контрастен на стените цвят, но също така и в сдържано сиво. Ремонтирай внимателно. Дългите и тесни коридори се скъсяват оптически чрез активни цветове върху насрещните стени.
Подходящи комбинации от цветове:
Основен цвят: жълто, оранжево, слонова кост.
Допълнителни цветове: червенокафяво и сиво, синьозелено и кафяво, сиворозово и зелено.

Вестибюл
Вестибюлът служи обикновено за кратки посещения, но също и като обикновена стая. Ако стените или таванът са облицовани с дърво, облицовката не бива да се конкурира с активни тонове. Тук са подходящи светлите сивобели съчетания. Съпровождащите цветове се внасят в помещенията чрез декоративни тъкани или някоя картина. Ако стените са гладко измазани и помещението не е много начупено, можем да използваме по-топли тонове.

Всекидневна стая — хол
Всекидневната е помещението, в което семейството прекарва свободното си време и вечерите. Тя трябва да бъде удобна и уютна, но в същото време да действува ободряващо и стимулиращо. Мебелите и декоративните тъкани са решаващи при избора на основния цвят. Той трябва да съдържа топли тонове — от жълтия до червения. Цветът на тавана трябва да бъде светъл, за да не ни действува потискащо. Според големината на стаята можем да подберем цветове с червеникави и синкави нюанси. Съпровождащите цветове внасяме с декоративните тъкани, художествени предмети и стайни растения. Подходящи комбинации: слонова кост и светлосиво като основен цвят и червенока-фяво, сивозелено, жълтосиньо, кафяво, оранжево и зеленосиньо като допълнителни цветове.

Спалня
Спалнята трябва да излъчва спокойствие й Свежест. Тиха, успокояваща нервите атмосфера се постига чрез зеления цвят. Наситеността и чистотата на тона се определят от големината и височината на стаята. При ремонтиране и боядисване силните контрасти трябва дг се избягват, те се получават обикновено чрез мебелите и декоративните тъкани. Като цветови комбинации можем да използуваме зелено, синьозелено или синьо като основен цвят, а жълтокафяво, слонова кост и червенокафяво като допълнителни цветове.

Детска стая
При оформянето на детската стая трябва да вземем под внимание възрастта на децата. По принцип обстановката трябва да ободрява и да стимулира децата към весели, радостни игри. Пред почитаните цветове в зависимост от възрастта, като червено и оранжево при по-малките деца и жълто и зелено при по-големите, трябва да са застъпени достатъчно. Ако стаята е предназначена за деца с различна възраст, избираме основния тон според желанието на по-малките, тъй като те прекарват повече време В стаята, отколкото големите. Различните желания на няколко деца може да обединим в хармонична комбинация чрез подбора на декоративните тъкани или чрез изграждането на декоративна стена /решетка/.

Поправка на очила
Стъклата на очилата се почистват с гюдерия. Замърсена гюде-рия се пере в сапунена вода и се изсушава. За да отстраним мазнини от очилата, можем да ги избършем с бархетно парцалче, напоено с водка (по-подходящ за тази цел е чистият спирт, но има опасност да потъмнеят рамките на очилата).
Рамките на очилата са изработени най-често от пластмаса,която се разтваря в ацетон. При пукнатина в рамките между пукнатите ръбове кап-ваме с четчица капка ацетон и веднага притискаме залепваните части. След’ това оставяме рамката до следващия ден, докато се изпари напълно разтворителят. По подобен начин можем да залепим рамки, изработени от други пластмаси, след като предварително проверим какъв разтворител е подходящ за дадената пластмаса. Някои рамки може да се залепват с оцетна есенция.
Дръжките на рамките може да се огъват в зависимост от индивидуалните изисквания, ако предварително се нагрее пластмасата до температура около 90сС. В никакъв случай рамките не бива да се нагряват над газов или друг пламък. Някои пластмаси са леснозапалими. Огъването на дръжките на рамките над вод на пара от чайник не е за пре поръчване, тъй като повърхността на пластмасата става матова. Най-добре е рамките да се нагряват със струя топъл въздух от сешоар за коса. Нагряваната част се държи близо до дюзата, откъдето излиза топлата струя. Частта, която няма да се огъва, може да се предпази с парче картон. След като се огънат и получат необходимата форма, дръжките незабавно трябва да се охладят със студена вода.
Дръжките на рамките на очилата може да се свалят, след като с малка отвертка се отвие винтчето. Винт-чето свързва двете части 2 и 3 на шарнирите. Крилцата на шарнирите трябва да прилягат добре към рамката и към дръжката на очилата. Ако е необходимо, можем да притегнем крилцата чрез леко разплескване на медните нитчета 4, Ако не искаме да огъваме дръжките или да при-тягаме нитовете, когато дръжките на рамката са по-широки, можем върху рамката 5 да залепим парче от мека кожа 6.
Преди да се поставят стъклата, рамката трябва да се нагрее. Най-напред стъклото се поставя във Вътрешната част на отвора откъм дебелите стени 5а и 56 на рамката, а след това, като сe издърпа навън, стъклото се защипва с ръбовете 5в и 5s. Трябва да приемем принципа, че не стъклата се вкарват в рамката, а обратно, рамката се слага върху стъклата.
Очилата се съхраняват най-добре в твърд калъф, напр. от пресован картон.

Осветление на вътрешността на гардероб
Гардеробът в npeддверието обикновено е така разположен, че светлината на лампата не може да освети вът- решността му. От обикновени крушки за джобно фенерче можем да изработим допълнително вътрешно осветление за гардероба. Под тавана (фиг. 383) на гардероба монтираме фасунги за две крушки 2. На канта 3 на гардероба трябва да закрепим малък автоматичен ключ-прекъсвач 4. На фиг. 383 е показана конструкцията на ключа. От отчупени от стара плоска батерия месингови пластинки огъваме кон-тактите 5 и 6. Контактните ламарннки 5 и 6 заковаваме в канта на гардероба с помощта на миниатюрни, гвоздейче-та или отчупени карфици. Пру-жиниращата ламаринка 6 трябва да огънем по такъв начин, че при отворен гардероб автоматично да се осъществява контакт между нея и неподвижната ламаринка 5. След затваряне на вратата 7 ламаринката 6 се притиска н електрическата верига се раг късва.
Схемата се захранва с две паралелно свързани плоски батерни, които се поставят на горния рафт в гардероба. в отвора на дръжката От парче велосипедна спи-ца можем да изработим мал-ка кукичка 5, която да зак-реп м напр. към дъното 6 на висящ кухненски шкаф. Кукичката трябва да бъде на тикава височина, при която гетлата да не достига до пода.

Ремонти от професионални майстори на www.vytreshni-remonti.com

Начинът на закрепване на фасунги за крушките е пояснен на фиг. 42. Към горната част на ламаринената тавичка 1 (сравни частта 1 на фиг. 4 занитваме закачалката 2, направена от стоманена шина. Тази закачалка служи за окачване на лампата ‘ върху куката, която се по дава от тавана. От дебела месингова ламарина изрязваме две опори 3 н 4, които занитваме към ламарината 1. В отворите 4а завинтваме метални тръбички с външна резба 5, които служат за закрепване на1 фасунгите 6 и 7 на крушките.
Ламаринената тавичка 1, коя-j то е носеща конструкция на лампата, е подложена на нагряване, поради което повърхността й ие бива да се боядисва с емайллак или друга боя. Най-добре е да полираме ламарината с дребнозърнеста шкурка.
Големината и формата на ос-ветителното тяло избираме спо-ред индивидуалния си вкус. Ако искаме лампата да има само една вертикално пое вена крушка, тогава абажу-рът от летви може да има квадратна форма и да бъде значително по-дълбок — т.е. След като нагънем всички вертикални ръбове върху целия лист, изправяме кадастро-на и го обръщаме. На другата страна на кадастрона на-чертаваме мрежа 3, съставена от правилни ромбове. Мрежата 3 е означена на фигурата с прекъсвани линии.
Обърнете внимание на една извънредно важна подробност: прекъсваните линии на ромбовете 3 трябва обезателно да се кръстосват в точките, през които преминават вертикалните линии 2. Правилното начер-таване на мрежата от ромбовете 3 ще стане по-лесно, ако предварително си начер-таем допълнителни спомагателни хоризонтални линии 4.
Опъваме кадастрона върху голяма маса и с помощта на линийка и малко ножче правим леки нарези по всички линии на мрежата 3. Преди да преминем към прегъване на кадастрона, с мека гума изтриваме всички линии, начер-тани с молива. След това пак с помощта на линийка нагь-ваме кадастрона по дължииаг та на всички линии на мрежата 3. Същевременно с това правим успоредни прегъв-ки по всички вертикални линии 2. Прегънатите ръбове притискаме с гладилка или с нокът.
След като старателно нагънем всички ръбове, целия кадастрон огъваме във формата на олук или голяма чаша, както е показано на фиг. 45. След като си направим мостра, лесно можем да изчислим колко голям трябва да бъде листът кадастрон, за да получим абажур с желана големина.
В зависимост от начина, по който е разположена мрежата с ромбовете, след сглобяване можем да получим абажур със сферична (Фиг. 46я) или цилиндрична (фиг. 466) форма.

След като придобием известен практически опит, можем да начертаем и да нагънем неправилна мрежа от ромбове, както е показано на фиг. 47г. След прегъване на всички ръбове ще получим оригинален конусовиден абажур.

Необходимо е да подсилим горната част 5 на основата 4 в мястото, където преминава тръбата, на стойката. За тази цел занитваме пръстена 6. Долния край 1а на тръбата закрепваме в шина 7, занитена към страничната стена 8. След като поставим тръбата по описания начин, целия обем на кутията 9 заливаме с бетон (цимент, смесен с пясък и вода) или с ва-ро-циментов разтвор. лед което основата на лампата подлепваме отдолу с кръгче от дебел филц.

Върху плочката 3 ще монтираме фасунгата 4 за крушката. За целта най-подходяща е метална ринг-фасунга, която по протежение на цилиндричната си част има нарязана външна резба (за закрепване на абажура). В плочката 3 изрязваме отвор, както е показано d кръга от лявата страна на фиг. 52. Ръба За подгъваме нагоре, като го напасваме към, резбата на фасунгата, а ръба 36 извиваме надолу. По този начин вътрешният ръб на ламарината образува сега едно-ходова резба, която трябва да съвпада с външната резба на фасунгата 4. Такава конструкция на плочката 3 дава възможност сигурно и безопасно да закрепим фасунгата 4.
Преди да извършим монтажа, цялото осветително тяло боядисваме с нитроцелулозен, емайллак с ярък цвят.

В кръга от дясната страна на фиг. 1 20 е показан разрез на готовия абажур за лампата.
Неголямата кухина, която се създава от частта 2а в горния край на абажура, служи за поставяне на проводници и закрепващи винтове. Двете фасунги 1 и 2 на луминесцеитната лампа (фиг. 21) прикрепваме с помощта на винтовете 3 към горния капак 4 на абажура. За целта в капака 4 на абажура трябва предварително да се направят шпори за винтовете. (За закрепване на фасунги за миниатюрни луминесцентни лампи са необходими винтове сгайки — МЗХ12.) Стартерът 5 е прикрепен с помощта на винта 6. Размерите на абажура трябва да бъдат съобразени с големината и броя на вградените луминесцентни лампи. Възможно е напр. във вътрешността на абажура да разположим две успоредни лампи. Преди да изрежем ламарината за абажура, е добре най-напред да си направим картонен шаблон на кутията и след това по този шаблон да изработим самия абажур. Ремонтиране на дома и  офиса Ви.
Начинът на изработване на настолно осветително тяло с луминесцентна лампа, показано на фиг. 22, бе демонстриран от автора в телевизионната програма „Направи си сам”. Осветителното тяло бе предвидено за миниатюрна лу-минесцентна лампа с мощност 6 W. Посочените на фигурата размери са ориентиро-въчни и можем да ги изменя-ме в зависимост от нашите нужди и от материалите, с които разполагаме. Абажурът 1 на луминесцентната лампа е огънат от едно парче алуминиева ламарина. Страните 2 на абажура можем да залепим с епоксидно лепило. Фасунгите на луминесцентната чампа 3 завинтваме към допълнителната алуминиева лайсна 4, която от своя страна с помощта на два винта е прикрепена към задната сте-м,1 1а на абажура. Електрическите проводници прекарваме във вътрешността на абажура-между лайсната 4 и стената 1а. Ремонтиране на дома и  офиса Ви
Абажурът е занитен към тръбата 5 с квадратно сечение, огъната от месингова ламарина. Долната част на тръбата запояваме към ръба на ме-талната кутия 6, която е основа на лампата. Тази кутия можем да направим напр. от стоманена поцинкована ламаВсички елементи, необходими за захранване на лампата, т. е. стартер, дросел и ключ, са разположени във вътрешността на кутията 6. Закрепващите винтове са със скрити глави и са запоени към кутията. След като поставим винтовете, облепваме цялата кутия 6 с декоративна лепенка (вместо да използуваме лепенка, можем да боядисаме кутията с нитроцелулозен емайллак). Кутията 6 затваряме отдолу с капак от електро-изолационен материал.
Тъй като захранващата система на луминесцентната лампа е преместена в основата на осветителното тяло, налага се през квадратната тръба 5 да прекараме четири проводници. Ремонтиране на дома и  офиса Ви
Схемата на свързване па захранващата верига на настолно осветително тяло с луминесцентна лампа е показана на фиг. 23. В абажура1 е монтирана единствено луминесцентната ьлампа 2. Стартерът 4, дроселът 5 и ключът 6 са монтирани в основната кутия 3.
Необходимо е да предпазим захранващия шнур 7 от протриване в ръбовете на отвора, през който е изведен от кутията 3. За целта на това място върху шнура поставяме изолационна втулка.
На фиг. 24 е показано как можем да си направим осветително тяло (лампа) за чертожна маса. От дебела алуминиева ламарина огъваме П-образно тяло 1. Ремонтиране на дома и  офиса Ви